Иския

Огромната яхта приближаваше към сушата. По тялото му преминаваха тръпки от емоцията на покорител, какъвто се чувстваше. А и яхтеното пристанище на Иския бе впечатляващо, гледано от висотата на командния център.
Заключено между двата красиви носа – Пунта Карузо и Пунта Императоре – то приличаше на полусферично огледало. Водната повърхност блестеше в златисти нюанси.

Близо до брега морето отразяваше зелените лозя, избуяли по склоновете на планината Епомео. Около плаващите понтони, които наподобяваха протегнати към хоризонта ръце, водата бе тюркоазеносиня. По гладката є повърхност лениво се плъзгаха силуетите на акостиращи лодки, които изглеждаха като детски играчки на фона на внушителната му яхта.