Пукет

Ситният бял пясък по брега на Андаманово море издаваше особен звук под босите стъпала на Алън. Хруп, хруп, хруп. Напомняше хруптенето на току-що паднал сняг, което бе странно усещане за гореща страна като Тайланд.

Местните хора го наричат пеещ пясък – беше му обяснил Чапчая Ним преди време, но Алън продължаваше да се вслушва в звънтящия звук със същия интерес. И с лека носталгия. Напомняше му за хруптенето на пухкавия сняг и за зимата в Лондон, където отдавна не се беше прибирал.